Отдавна се каня да проектирам и направя иконостас на портата пред двора, където да сложа икона, която да ни закриля. Вдъхновен от Марио Бота, покрай кино фестивала Master Of Art, исках дизайнът да не е по канон, а да е модерен и съвременен. Сетих се за няколко примера за храмове, които имат точно определени прорези в стените, които правят така, че слънцето по време на служба образува кръстен знак във вътрешността на сградата. В последствие, след пътуване до Атон, бях повлиян от разказите, които чух там и реших иконата да е на Богородица, но тогава този кръстен знак щеше неприятно да зачеркне лицето ѝ. Тогава ми хрумна да е овален отвор, който да нарисува ореол, който на 15 август, когато е Успение Богородично, да е с точна кръгла форма и да пасва на иконата.
Задачата беше ясна. Трябваше формата на иконостаса да е проста, например кубче, да е възможно най-отворено, за да се вижда вътрешността, където ще бъде иконата, на тавана да е прорезът. Оставаше да взема размер на мястото, където мисля да е поставен иконостасът и да премеря градуса спрямо слънцето с компас.
Бързо създадох триизмерен модел, за да изиграя сценария и да видя дали ще се получи, свалих от интернет изображение на иконата, която си бях намислил – чудотворната Богородица Парамития от манастира Ватопед. Вече знаех размерите на иконостаса и повърхността, където ще седи иконата и съвсем примерно наместих изображението, записах файл и го поставих в 3D програмата на въпросното място. Също толкова случайно направих овален отвор в иконостаса и пуснах да рендва. Ако си мислите, че пасна от първия път, не, не пасна! Бях направил овала с размер 7 см на 12 см, което образува прекалено малко петно спрямо изображението. От тук имаше две възможни посоки – да напасна иконата по слънчевото петно, което вече се беше получило, или да понаместя овала. С нищо не бях длъжен да спазя този размер на иконата, но все пак реших да тръгна по втория път и да потърся правилния отвор. Наложи се да променя не само сантиметрите, но и позицията. Опитах с 13/8 см, после 14/9 см – доближаваше се и започна да ми харесва. Реших да пипна още малко и го направих 15 см на 8 см и пасна перфектно. И тогава замръзнах загледан в числата! Елипсата беше образувала точен кръг тогава, когато размерът ѝ представляваше проекция на датата 15 август (15.08). Колко наивни сме да мислим, че всичко е в ръцете ни и нещо зависи от нас… Не можах да помръдна с минути загледан в числата и перфектната окръжност. Толкова осезаемо почувствах нечий дъх във врата си, че не посмях да се обърна! Очите ми се напълниха със сълзи заредени от ужас и радост.
При самата реализация в материал нищо не протече така гладко! Сякаш всичко вървеше наопаки, само и само да не се случи този иконостас! Оказа се, че компасът дава различни данни при всяко допиране към оградата заради арматурата в нея, което означаваше, че първите мерки са грешни или случайни. После тези от цеха с абканта объркаха размера. В последния ден, точно преди премиерата на 15 август 2024 ни спря интернетът, а всички флашки сякаш отказваха да пренесат файла до лазера, където трябваше да направя иконата. И въпреки всички промени на сляпо, които се наложиха в крачка, резултатът беше предначертан и всичко е водело до успешната реализация!
Честито Успение!