ВНИМАНИЕ! Следващите няколко реда представляват хаплив текст! Ако сте любопитен поръчител или колега, може да си го спестите! Ако сте официално лице в държавната структура, то този текст е точно за вас!
Вечер. Гвардейците и военният духов оркестър са строени! Срещу тях, вали-не вали, са официалните костюмари. На подиума са ръководителите на държавата и църквата. Нервна зам.-кметица по културата, стиснала папка с А4 принтирани листа, отправя молитви да няма изненади и нейният Microsoft Word сценарий да протече гладко! Граждани не са допуснати до събитието или поне в кадъра по телевизията не личи да има цивилни на радиус от един километър (сигурно са решили да си спестят минаването през магнитните портали за проверка). Раз, два, и – химнът започва да звучи под диригентската палка и всички официални гости, тъкмо започнали да омекват през проточилото се строяване и подреждане по височина и ранг, изпъват гръбнаците и наострят веждите. Главатарите се изреждат един по един да поднесат венци и да прочетат словата подготвени от съветниците на техните съветници. Виждат текста за пръв път, четат гладко, бавно и много изразително! И дългоочакваният край, това, което винаги изниква като кулминация в безграничното въображение на общинския организатор – зарята събужда дори онези, които са овладели невероятното умение да спиш прав.
Кой празник почетохме току-що? Някаква годишнина на Левски или Ботев? Съединение? Освобождение? Независимост? Не можеш да ги различиш, няма по какво! Единственото, което ги отличава е паметникът, който в дъното на кадъра се топи под прожекторите на БНТ, сякаш подложен на разпит.
Държавници, не ви ли омръзна?! Със сигурност на хората им е омръзнало, и интересът към честването на тези велики събития е тотално убит. Националният празник е принизен до просто неработен ден. Нормално е да нямате представа как трябва да изглежда едно добре режисирано събитие, но точно заради това си има хора за това. В нашата макар скромна страна има режисьори, постановчици, актьори, художници и дизайнери, които да направят всяко едно събитие отличително, изпълнено със смисъла на конкретното честване и историята зад него, която го е формирала.
Такъв е и случаят с честването на 1010 години от Беласишка битка в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. То се проведе на Самуилова крепост, Петрич през 2024 г. За него ми беше отправено едно неофициално запитване по телефона, покрай други теми свързани с града, което звучеше така — Ти знаеш ли, че след две седмици честваме 1010 години, можеш ли да направиш нещо? — Веднага стана ясно, че за оставащото време няма как да им се помогне и ще станем свидетели на поредното честване, на което управници ще демонстрират родолюбие с патос. Натъжих се, но главата на дизайнера си е чула задачата и си щрака, нищо, че ситуацията е безнадеждна. И тогава се роди един от тези графични знаци, направени за две минути, които носят заряда на фойерверк стига да има кой да ги запали. Стана ми още по-тъжно, защото вече знаех, какво представлява лицето на това, което няма да види бял свят. Обичам да казвам, че в началото винаги трябва да е логото (старогръцки: λόγος – слово), защото то диктува характера на всички следващи творчески идеи. И когато имаш опита, можеш да погледнеш едно лого и в главата ти мигом да се визуализират сцената, атмосферата, последователността, целият бранд приложен върху знамена, баджове, покани, медийното отразяване. Виждаш една програма по сценарий, замислен от хора, които могат да разказват истории. Честване, което ще трогне знаещите и ще заинтригува незнаещите да научат за личността или събитието, което празнуваме, а не просто да се порадват на почивния ден.
Жалко и защото времето не можем да върнем! Дори да сме оптимисти и един ден да станем свидетели на подобаващи чествания с вложено в тях повече съдържание, 1010 няма да го бъде повече, вече ще е 1016, или 1020 и от това няма да може да се направи лого, което да напомня, че на всеки 100 ослепени е поставен по 1 с едно око, за да ги води…
Този проект попада в категорията ЩЕШЕ. Пожелавам си възложители с визия за постигането на смели решения в точния момент, защото времето не можем да върнем!
На 100 е нужен поне 1 с едно око, за да вървят заедно напред.