Преди няколко години бяхме учтиво поканени от екипа на Музея на розата в Казанлък, където ни беше поставено най-честото условие „да вкараме технологии, децата много ги обичат“! На първа среща всички виждат в нас технологичен интегратор, но ние смятаме, че верният път е от разказа и идеята към технологиите, а не обратното. Вярваме, че интеракция не означава непременно тактилни преживявания, а всичко, което въвлича посетителя в съдържанието на експозицията и го кара да го съпреживее. Проведохме дълъг изследователски разговор с експертите в музея и слава Богу – напипахме темата, която има потенциал да се превърне в гръбнак на бъдещия разказ – историята за фамилия Шипкови! Това, което отличи биографията на тази фамилия е това, че тя се развива в една безкрайна кръгова последователност – бедност, богатство, бедност. И сякаш никой не разбираше защо настръхнахме, когато за пръв път чухме историята на г-н Шипков! Пред нас на тепсия бяха поставени всички условия да се възползваме от даденостите на сградата, която също представлява един пръстен без край!
Ето защо музейните служители не могат да създават експозиции без нас, хората, които имаме пространствено и сюжетно мислене, а ние пък имаме нужда от експертите, за да черпим от достоверните извори на историята!
Идеята вече я имаше и от тук нататък всяко решение просто ѝ се подчинява.
Година по-късно, работихме вече официално по новото художествено-пространствено оформление, когато вдъхновени от темата „Пътят на розата“ предложихме едно нестандартно решение за насочването на човекопотока не с методите на графичния дизайн (стрелки и табели), а с пътеки посипани с розови венчелистчета! Простичка идея, която обаче работи интуитивно и категорично без да оставя възможност на посетителите да объркат последователността на разказа в музея. Това ни развърза ръцете да разхвърляме смело експонатите с техните постаменти в пространството, сигурни, че пътят на розата ще насочи публиката правилно!
Сградата по-скоро напомня музей за спортни коли!
Наистина, защо музей посветен на едно изящно растение е лишен от цвят? Решихме този проблем, като интегрирахме цветова система и добре подбрани материалности, които да сменят изцяло облика на стените, витрините и информационната система! Днес в Музей на розата липсва най-главният експонат – Роза Дамасцена. Венчелистчета запечатани в епоксидна смола и подсветка, която да ги подчертае, ще придружават всяка витрина и всеки информационен носител. Всичко това ще придаде на музея адекватен за темата облик!
Този проект е в секция чекмедже на този сайт, защото е реализиран само на ниво концепция! Търси се финансиране, което да даде заслужената нова визия на музея, който съхранява историята за едно от най-големите български богатства – маслодайната роза!
Музей на розата към Исторически музей Искра
Студио СФЕРА към РИСК Електроник ООД
Иоанна Христова – графичен дизайнер
Николета Стефанова – куратор
Деян Седларски – арт директор